стòка ж. 1. Продукт на труда, предназначен за размяна. Огън и пожар се готви, а ние сме седнали да готвим стока за панаира. Вазов. Дружеството заработи добре, купуваха сол, въжа, коси, аби, вили и всякакви други стоки. Йовков. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки. Елин Пелин. 2. Диал. Добитък. Вземаха си говедар от чуждо село стоката да им пасе. Елин Пелин. Вчера го срещнах пред чичови. / Караше на паша стоката. Багряна. Всичко е живо и здраво, / всичка е стока весела, / всичко на паша тръгнало. Нар. пес. □ Не съм стока (стока съм) (разг.) — не съм добър и надежден човек. А бе то и министрите не са стока я! Ама за тогоз не ми се вярва. Ал. Константинов. Не си чист човек ти, туй зная аз. Аз като те видях още, разбрах що за стока си. Йовков. То времето хубаво, ама не си стока да тръгне човек с тебе! Елин Пелин.
|