|
стол1, стòльт, стòла, мн. стòлове и столòве, стòла (сл. ч.), м. 1. Мебел с облегало или без облегало за сядане на един човек. В салона толкова канапета, кресла, столове, столчета — не знаеше где да седне. Стаматов. Когато вечерята беше на привършване, Полазов се облегна на стола, запуши и със светнали очи заследи всяко нейно движение. Йовков. Дървен стол. Железен стол. 2. Диал. Дърво над оста на кола, в което са вкарани климиите. □ Електрически стол — специален стол с електрически проводник за изпълнение на смъртни присъди. Между два стола, та на земята — търси да си осигури подкрепа, изгода от разни страни, а остава излъган.
стол2, стòлът, стòла, мн. стòлове, стòла (сл. ч.), м. (рус.). Трапезария за обществено хранене, уредена при предприятие, учреждение и под. Може би е командир на нестроева рота или заведующ офицерския стол в щаба на дивизията. Л. Стоянов.
|