столèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е на сто или повече години; стогодишен. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна топола, раздвижва листата си, разклаща вейките си и зашумява. Йовков. Пред моя роден дом столетен дъб расте — / аз помня го такъв огромен от дете. Н. Хрелков.
|