стомàнен, -а, -о, прил. 1. Който е направен от стомана. Завъртяха се трансмисиите и двата железни гатера впиха с ръмжене острите стоманени зъби на трионите в дебелите трупи. Кр. Велков. Стоманените въжета скърцаха около желязната дъга, влекачът пухтеше усилено и се тресеше цял. П. Спасов. 2. Който се отнася до производството на стомана. Стоманени заводи. 3. Прен. Твърд, як, силен, здрав като стомана. Стоманени мускули. Стоманена воля. 4. Прен. За поглед, очи — който излъчва блясък, подобно на стомана; студен, суров. Видя непознато и свирепо лице, с чип нос и зли стоманени очи. Йовков. Само сбраните ѝ ядно свити уста и стоманеният поглед на очите ѝ леденяха душата му. Г. Райчев. Широкото му светло, добродушно лице бе станало кораво и тъмно, очите му бяха добили суров стоманен отблясък. П. Вежинов.
|