стон, стòнът, стòна, мн. стòнове, стòна (сл. ч.), м. (рус.). Сподавен вик, охкане или въздишка като израз на болка, на страдания; вопъл. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда / на световната неправда, на сподавения стон. Смирненски. Не ще помръднат стиснатите устни — / последния въздух и стон изпуснали. Багряна. Колко дена го били? — Ни дума, ни вопъл, ни стон. Вес. Георгиев.
|