стопàнство, мн. -а, ср. 1. Само ед. Исторически сложила се система на общественото производство; икономика. Феодално стопанство. || Отделен клон от икономиката на дадена страна. Как, такъв народен учител, който държи сказки по селското стопанство, де го има по света. Вазов. 2. По-голяма или по-малка производствена единица, обикн. за земеделие или скотовъдство. Уреди си едно стопанство, едно хубаво, образцово стопанство. Влайков. Машината ще докара големи промени в земеделието, ще го засили, ще го индустриализира, тъй да се каже. А това значи край на дребното стопанство. Йовков. Народно стопанство. □ Натурално стопанство — стопанство, в което се произвежда за собствено потребление, не за търговия. Парично стопанство — стопанство, в което се произвежда за пазара, за търговията.
|