стòплям, -яш, несв.; стòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане топло; затоплям, сгрявам. Стоплила съм ти вино с мед. Ела да го изпиеш. К. Петканов. На другия ден стоплиха вода и праха. Г. Караславов. || Правя да е топло някому; сгрявам. Премръзнал от студ, той пи една ракия да го стопли. 2. Прен. Предизвиквам радост, топлота; приласкавам. Кунка се усмихна през сълзи. Светна обичливото ѝ лице, мръднаха тихо малките ѝ устни. Нещо стопли душата на Герчо. Елин Пелин. Този наглед прост и грозноват момък стопли сърцето ѝ, вдъхна ѝ нова вяра в живота. Г. Караславов. стоплям се, стопля се страд.
|