стопя̀вам, -аш, несв.; стопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С топене правя нещо да стане течно. Като не се намери восък в селото, селяните бяха принудени да стопят малки свещици, от които извадиха нужното количество. З. Стоянов. Към средата на март слънцето стопи снега и над нивите, над ливадите, над долините трептеше топла влага. М. Марчевски. 2. Прен. Силно изтощавам, съсипвам. Ах, та и нея / горестна нужда вече стопи я / в работа чужда. П. Р. Славейков. Но тая болест я стопи. Изпрегърбило се беше горкото животно, прибрало нозете си наблизо, потреперваше. Йовков. || Обр. Проклети бъдете, о тъмници влажни! / Колко вий стопихте сърца, сили снажни. Вазов. 3. Прен. Правя да изчезне, да се махне. Мисълта да изпие безплатно едно шишенце с ракия стопи гордостта му и той побърза да прибере петолевката си. Дим. Димов. стопявам се, стопя се страд. и непрех. Дойде пролет, стопи се снегът. Йовков. Стоте лева се стопиха още на третия ден — какво бяха сто лева за къща, в която всичко беше се свършило. Г. Караславов.
|