стòрвам, -аш, несв.; стòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Направям. Борци са в мъки, в неволи мрели, / но кажи що са могли да сторят. Ботев. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Вазов. Стига вече, престанете / и да минат път сторете! П. П. Славейков. Никого не съм убил и никому зло не съм сторил. Св. Минков. 2. Диал. Навършвам, изпълням възраст. На колко е години? — Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет. Йовков. 3. Диал. Превръщам, преобразявам. Богу се е жалба нажалило, / та я стори пиле ластовица. Нар. пес. 4. Диал. Вземам, помислям нещо за друго или някого за друг. Като вървял, намерил една лисица, легнала на пътя. Човекът я сторил за умряла, та я вземал и турил на колата си. Нар. прик. сторвам се, сторя се страд. □ Сторвам хабер (диал.) — съобщавам. В понеделник сториха хабер на стрина Илчовица и добиха нейното съгласие. Влайков. Сторва ми се, стори ми се — вижда ми се, струва ми се, оставам с впечатление. Престоях така затворен четири часа, които ми се сториха четири години. Вазов. На отец Игнатий се стори, че в полето настана черковна тишина. Елин Пелин. Понякога Додьо, както зидаше, изведнъж му се сторваше, че някой го гледа; и когато дигнеше глава — срещаше погледа на Дуна. И. Волен.
|