Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
стабилен
стабилизационен
стабилизация
стабилизирам
стабилизиране
стабилитет
стабилно
стабилност
став
става
ставам
ставане
ставен
ставка
ставропигиален
стагнация
стаден
стадиален
стадиалност
стадиен
стадий
стадийност
стадион
стадия
стадо
стаен
стаено
стаж
стажант
стажантка
стажантски
стажувам
стакан
сталагмит
сталактит
стамболка
стан
стана
стандарт
стандартен
стандартизация
стандартизирам
стандартизиране
стандартно
станеник
станенин
станиол
станиолов
становище
станси
станувам
стануване
станционен
станция
станя
стапям
стапяне
стар
стараене
старание
старателен
старателно
старателност
старая се
стареене
старей
старейшина
старец
старешката
старешки
старея
старик
старина
старинен
старинност
старински
старица
старо-
старобългарски
староверец
староверски
старовременен
старовремски
старогръцки
стародавен
староеврейски
старозаветен
старолик
старомоден
старомодно
старомодност
старопечатен
старопиталище
старопланински
старопрестолен
старославянски
старост
старт
стартирам
стартиране
стартов
старчески
старши
старшина
старшинство
старшия
статив
статика
статист
статистик
статистика
статистичен
статистически
статистично
статистка
статичен
статически
статичност
статия
статуетка
статукво
статус
статут
статуя
стафиди
стационар
стационарен
стационарно
стационер
стачен
стачка
стачкоизменник
стачкувам
стачкуване
стачник
стая
стаявам
стаяване
ствол
стволест
стволоват
стеарат
стеарин
стеаринов
стебло
стегна
стегна се
стегнат
стегнато
стегнатост
стека се
стелен
стелене
стелка
стеля
стеля се
стена
стенание
стенвестник
стенен
стенене
стенлист
стенобитен
стенобоен
стенограма
стенограф
стенографен
стенографирам
стенография
стенографка
стенографски
стенопис
стенописен
стенописец
степ
степам
степвам
степване
степен
степенувам
степенуване
стереометрически
стереометрия
стереоскоп
стереоскопичен
стереоскопически
стереотип
стереотипен
стереотипичен
стереотипия
стереотипно
стереотипност
стерилен
стерилизатор
стерилизация
стерилизирам
стерилизиране
стерилност
стерлинг
стероиди
стеснение
стеснено
стеснителен
стеснително
стеснителност
стесня
стесня се
стеснявам
стеснявам се
стесняване
стечение
стига
стигам
стигане
стигна
стид
стиден
стил
стилен
стилизатор
стилизация
стилизирам
стилизиране
стилист
стилистика
стилистичен
стилно
стило
стилознание
стимул
стимулация
стимулирам
стимулиране
стина
стипендиант
стипендиантка
стипендия
стипца
стипчав
стипчив
стипчивост
стисвам
стискам
стискам се
стискане
стислив
стиснат
стиснатост
стих
стихвам
стихване
стихиен
стихийно
стихийност
стихия
стихна
стихоплет
стихоплетец
стихоплетство
стихосбирка
стихосложение
стихотворен
стихотворение
стихотворец
стихотворство
стичам се
стичане
сто
сто-
стобор
стоварвам
стоварвам се
стоварване
стоварище
стоваря
стоваря се
стоварям
стоварям се
стоваряне
стоглав
стогодишен
стогодишнина
стоеж
стоене
стоешката
стоешком
стожер
стоик
стоицизъм
стоически
стойка
стойност
стойностен
стока
стокилограмов
стоков
стоковост
стокознание
стокообмен
стокооборот
стокообращение
стокопроизводител
стокопроизводство
стократен
стократно
стокхолмски
стол
столар
столарски
столарство
столевка
столевов
столен
столетен
столетие
столетник
столетница
столик
столица
столичанин
столичанка
столичен
столник
столнина
столова
столоват
столовит
столувам
стомана
стоманен
стоманолеяр
стоманолеярен
стоманолеярна
стоматит
стоматолог
стоматологичен
стоматологически
стоматология
стомах
стомашен
стомна
стон
стонога
стоп
стопан
стопанин
стопанисвам
стопанисване
стопанка
стопановед
стопановедски
стопански
стопанство
стопля
стоплям
стопляне
стопроцентов
стопроцентово
стопя
стопявам
стопяване
сторвам
сторване
сторък
сторя
стотак
стотарка
стотен
стотин
стотина
стотинка
стотица
стотна
стотник
стохиляден
стохилядник
сточен
стоя
стоялка
стояло
стояне
стоянка
страдален
страдалец
страдалка
страдалник
страдалница
страдално
страдалчески
страдам
страдане
страдание
страдателен
страдая
страден
страж
стража
стражар
стражарин
стражарски
стражеви
страна
странен
странене
страница
страничен
странник
странно
странноприемница
странност
странствам
странстване
странство
страня
страст
страстен
страстно
страстност
стратег
стратегичен
стратегически
стратегия
стратор
стратосфера
стратосферен
стратурков
страх
страхлив
страхливец
страхливка
страхливко
страхливо
страхливост
страховит
страховито
страховитост
страхопочитание
страхопъзла
страхопъзльо
страхотен
страхотия
страхотно
страхувам се
страхуване
страшен
страшилище
страшило
страшлив
страшник
страшно
страя
страя се
стрела
стрелба
стрелбище
стрелвам
стрелвам се
стрелване
стрелец
стрелка
стрелкам
стрелкам се
стрелкане
стрелкови
стрелна
стрелна се
стреловиден
стреловит
стрелочник
стрелям
стрелям се
стреляне
стремглав
стремглаво
стреме
стремеж
стремителен
стремително
стремителност
стремление
стремя
стремя се
стрептомицин
стрептомицинов
стрес
стресна
стреснат
стреснато
стреха
стрешина
стривам
стриване
стригане
стрида
стрижа
стрижба
стрижене
стрика
стрико
стриков
стриктен
стриктно
стрина
стринин
стринка
стринкин
стрихнин
стрихнинов
стрия
строг
строго
строгост
строевак
строеви
строеж
строен
строене
строител
строителен
строителка
строителски
строителство
строй
стройник
стройница
стройно
стройност
стронциев
стронций
строп
строполя
строполявам
строполяване
строполясам
строполясам се
строполясвам
строполясвам се
строполясване
строфа
строша
строшавам
строшаване
строя
строявам
строяване
струва
струвам
струвам се
струване
струг
стругар
стругарка
стругарна
стругарски
стругарство
струговам
струговане
струен
стружка
струйка
структура
структурален
структурен
структурирам
структуриране
струна
струнен
струненица
струпам
струпам се
струпвам
струпвам се
струпване
струпей
струпяв
струпясам
струпясвам
струпясване
струя
струя се
стръв
стръвен
стръвник
стръвница
стръвнишки
стръвно
стрък
стръка
стръмен
стръмнина
стръмнище
стръмно
стръсвам
стръсване
стръскам
стръсквам
стръскване
стрясвам
стрясване
стряскам
стряскане
стряха
стубел
стубла
стублица
студ
студен
студенея
студенина
студено
студенокръвен
студент
студентка
студентски
студентствам
студентстване
студентство
студиен
студио
студия
студоустойчив
студоустойчивост
студувам
студуване
студя
ступам
ступвам
ступване
стъблен
стъблест
стъбло
стъгда
стъквам
стъкване
стъклар
стъклария
стъкларски
стъкларство
стъклен
стъкленица
стъкло
стъкловиден
стъклообразен
стъклопис
стъкмя
стъкмявам
стъкмяване
стъкна
стъкълце
стълб
стълба
стълбец
стълбица
стълбище
стълбовиден
стълбовидно
стълбообразен
стълбообразно
стълкновение
стълп
стълпник
стълпотворение
стълпя
стълпя се
стълпявам
стълпявам се
стълпяване
стъмвам се
стъмване
стъмня
стъмня се
стъмнявам
стъмнявам се
стъмняване
стъпа
стъпало
стъпвам
стъпване
стъписам се
стъписвам се
стъписване
стъпка
стъпквам
стъпна
стъпча
стъпя
стъпям
стъпяне
стървене
стървя
стърга
стъргалка
стъргало
стъргане
стърготина
стържа
стържене
стърнище
стърпя
стърпя се
стърпявам
стърпявам се
стърся
стърча
стърчене
стърчиопашка
стърчишка
стършел
стършелов
стяг
стягам
стягам се
стягане

стоя̀, стоѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. 1. Изправен съм, застанал съм на крака. Противоп. седя. Той видя през отворения прозорец на една от стаите непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си. Йовков. Той бе се подпрял на плета и пушеше. До него смирено и кротко стоеше магарето му. Елин Пелин. Внукът стоеше прав до прозореца и мълчаливо го слушаше, загледан към улицата. Кр. Велков. Тя цял ден стоя наведена над коритото. Стоя на един крак. Стоя клекнал. 2. Оставам на същото място. Да не смеете да дохождате при мене! Стойте си на мястото! Йовков. Ти стой тука, аз имам работа из града. Елин Пелин. Мирчо не стоеше на едно място, отиваше до отворената врата и, без да погледне навън, пак се връщаше назад. К. Петканов. Не ми се стои тук. || Имам престой, бавя се. Влакът стои само пет минути. 3. Намирам се на определено място или на определено равнище. Пред вас там долу стои град Пирот. Каравелов. Кметът посегна и взе каскета си, който стоеше на миндера далечко от него. Елин Пелин. Те пееха и докато ръцете стояха върху меча или здраво стискаха пушката, очите бяха обърнати към небето. Йовков. Книгите стоят на масата. Шапката стои на закачалката. По интелект той стои наравно с другите. Работниците стоят начело на съревнованието. || На мястото си съм; не липсвам. Еньо от време на време сепнато се хващаше за челото, като че се хващаше за джоба да провери стоят ли му парите. Елин Пелин. 4. Само пов. стой!, мн. стойте! Спри, не мърдай! От селата задигнати селяни / след тях войници:! Команда; „Стой! / Огън“. Гео Милев. Сто-ой! — гръмна сякаш с пушка уволненият фронтовак. Машината спря на две крачки от него. Ст. Ц. Даскалов. || Чакай, почакай. Стойте, песоглавци, че ще се порежете с новата брадва. Остра е като бръснач. А. Каралийчев. 5. Прекарвам, оставам известно време някъде; седя. Така правеше той винаги. Ще се изгуби — петнайсет, двайсет деня, цял месец не се вижда и току ще доде, ще стои цял ден. Йовков. Учителката побледнява, прехапва устни, сяда отчаяно до масата, закрива лицето си с ръце и дълго стои така. Елин Пелин. След вечеря остана на приказки с хазаина си и стоя до късно. Г. Караславов. 6. Разг. Държа се, проявявам се. Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва. Послов. Наказали го, че не стоял добре в клас. 7. Прен. Оставам празен, без работа; бездействам. Гледай стана и вретеното, бди над слугините къдри / да не стоят, а войната — ще бъде тя грижа на всички. Ас. Разцветников (превод). Залудо работи, залудо не стой. Послов. 8. Прен. Намирам се в застой, бивам изоставен. Влезе Калин забеляза жена си: — В къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. К. Петканов. Започнатият строеж стои, чака работна ръка. 9. Само 3 л. Прен. Поставям се, съществувам. Ако се женя, ще се оженя за човека, не за парите. Но този въпрос изобщо не стои още пред мене. Дим. Ангелов. Те са облечени и нахранени, пред тях стоят възможностите за подвизи и чудеса. Н. Фурнаджиев. 10. Прен. Намирам се в някакво състояние, положение. Ще му напиша едно писмо, ще му обясня как стои работата и ако ще — да разбере, ако не — толкова по-зле за него! М. Грубешлиева. Нека обясни как стои въпросът. 11. Само 3 л. За облекло — лежи върху мене добре, прилича ми, отива ми. Спря се пред голямото огледало, окачено на голата стена, и се огледа да види как му стоят новите сини дрехи. К. Петканов. Нона беше се върнала в къщи, защото след като дълго се колеба, най-после реши, че новите дрехи не ѝ стоят хубаво. Йовков. □ Стоя в сянка — пренебрегнат съм. Самите ударници се спотайват, дори се крият. Те не искат да се изтъкват — какво собствено са направили. За тях комай не се говори, те стоят в сянка. Г. Караславов. Стоя зад някого — заставам в защита на някого. Стоя здраво краката си (прен.) — имам здрава опора. Стоя като на тръни (игли, бодли) — намирам се в неудобно положение; неспокоен съм, боя се. Мария стоеше като на тръни и очакваше всеки миг да избухне свадата. К. Петканов. Стоя като гръмнат (треснат) — поразен съм, изумен съм от нещо. Стоя на два стола — проявявам двуличие, неискреност. Стоя на думата си — държа на казаното от мене, не се отмятам. Аз така искам: на думата си да стои човек. Дим. Талев. Стоя нащрек — бдя. Стоя настрана — не се меся. Престани с тая политика! Стой настрана като мен. А. Гуляшки. Стоя на своето — не отстъпвам от мнението си, упорствам. И въпреки силното наблягане и сърдито каране на тато, тя стои на своето. Влайков. Стой, не думай (разг.) — за изразяване на силна изненада при разговор с някого; нима. Поп Николай е в катрана, дядо. — Стой, не думай! Елин Пелин. Стоя със скръстени ръце — нищо не работя, бездействам. Не трябва да стои човек със скръстени ръце и да чака наготово. Каравелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.