стоя̀, стоѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. 1. Изправен съм, застанал съм на крака. Противоп. седя. Той видя през отворения прозорец на една от стаите непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си. Йовков. Той бе се подпрял на плета и пушеше. До него смирено и кротко стоеше магарето му. Елин Пелин. Внукът стоеше прав до прозореца и мълчаливо го слушаше, загледан към улицата. Кр. Велков. Тя цял ден стоя наведена над коритото. Стоя на един крак. Стоя клекнал. 2. Оставам на същото място. Да не смеете да дохождате при мене! Стойте си на мястото! Йовков. Ти стой тука, аз имам работа из града. Елин Пелин. Мирчо не стоеше на едно място, отиваше до отворената врата и, без да погледне навън, пак се връщаше назад. К. Петканов. Не ми се стои тук. || Имам престой, бавя се. Влакът стои само пет минути. 3. Намирам се на определено място или на определено равнище. Пред вас там долу стои град Пирот. Каравелов. Кметът посегна и взе каскета си, който стоеше на миндера далечко от него. Елин Пелин. Те пееха и докато ръцете стояха върху меча или здраво стискаха пушката, очите бяха обърнати към небето. Йовков. Книгите стоят на масата. Шапката стои на закачалката. По интелект той стои наравно с другите. Работниците стоят начело на съревнованието. || На мястото си съм; не липсвам. Еньо от време на време сепнато се хващаше за челото, като че се хващаше за джоба да провери стоят ли му парите. Елин Пелин. 4. Само пов. стой!, мн. стойте! Спри, не мърдай! От селата задигнати селяни / след тях войници:! Команда; „Стой! / Огън“. Гео Милев. Сто-ой! — гръмна сякаш с пушка уволненият фронтовак. Машината спря на две крачки от него. Ст. Ц. Даскалов. || Чакай, почакай. Стойте, песоглавци, че ще се порежете с новата брадва. Остра е като бръснач. А. Каралийчев. 5. Прекарвам, оставам известно време някъде; седя. Така правеше той винаги. Ще се изгуби — петнайсет, двайсет деня, цял месец не се вижда и току ще доде, ще стои цял ден. Йовков. Учителката побледнява, прехапва устни, сяда отчаяно до масата, закрива лицето си с ръце и дълго стои така. Елин Пелин. След вечеря остана на приказки с хазаина си и стоя до късно. Г. Караславов. 6. Разг. Държа се, проявявам се. Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва. Послов. Наказали го, че не стоял добре в клас. 7. Прен. Оставам празен, без работа; бездействам. Гледай стана и вретеното, бди над слугините къдри / да не стоят, а войната — ще бъде тя грижа на всички. Ас. Разцветников (превод). Залудо работи, залудо не стой. Послов. 8. Прен. Намирам се в застой, бивам изоставен. Влезе Калин забеляза жена си: — В къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. К. Петканов. Започнатият строеж стои, чака работна ръка. 9. Само 3 л. Прен. Поставям се, съществувам. Ако се женя, ще се оженя за човека, не за парите. Но този въпрос изобщо не стои още пред мене. Дим. Ангелов. Те са облечени и нахранени, пред тях стоят възможностите за подвизи и чудеса. Н. Фурнаджиев. 10. Прен. Намирам се в някакво състояние, положение. Ще му напиша едно писмо, ще му обясня как стои работата и ако ще — да разбере, ако не — толкова по-зле за него! М. Грубешлиева. Нека обясни как стои въпросът. 11. Само 3 л. За облекло — лежи върху мене добре, прилича ми, отива ми. Спря се пред голямото огледало, окачено на голата стена, и се огледа да види как му стоят новите сини дрехи. К. Петканов. Нона беше се върнала в къщи, защото след като дълго се колеба, най-после реши, че новите дрехи не ѝ стоят хубаво. Йовков. □ Стоя в сянка — пренебрегнат съм. Самите ударници се спотайват, дори се крият. Те не искат да се изтъкват — какво собствено са направили. За тях комай не се говори, те стоят в сянка. Г. Караславов. Стоя зад някого — заставам в защита на някого. Стоя здраво краката си (прен.) — имам здрава опора. Стоя като на тръни (игли, бодли) — намирам се в неудобно положение; неспокоен съм, боя се. Мария стоеше като на тръни и очакваше всеки миг да избухне свадата. К. Петканов. Стоя като гръмнат (треснат) — поразен съм, изумен съм от нещо. Стоя на два стола — проявявам двуличие, неискреност. Стоя на думата си — държа на казаното от мене, не се отмятам. Аз така искам: на думата си да стои човек. Дим. Талев. Стоя нащрек — бдя. Стоя настрана — не се меся. Престани с тая политика! Стой настрана като мен. А. Гуляшки. Стоя на своето — не отстъпвам от мнението си, упорствам. И въпреки силното наблягане и сърдито каране на тато, тя стои на своето. Влайков. Стой, не думай (разг.) — за изразяване на силна изненада при разговор с някого; нима. Поп Николай е в катрана, дядо. — Стой, не думай! Елин Пелин. Стоя със скръстени ръце — нищо не работя, бездействам. Не трябва да стои човек със скръстени ръце и да чака наготово. Каравелов.
|