стоя̀нка ж. (рус.). Остар. 1. Място, дето временно се е настанила войскова част; лагер, стан. Тук там по черните хълбоци на пиратските бърда и в полите им заблещукаха огънчета — стоянките на двата неприятелски лагера. Вазов. 2. Престой при пътуване. Първата наша дълга стоянка беше на Владичина ливада, при една девствена елова гора. Вазов. През една от тия кратки стоянки той седна на едно повалено дърво и замръзна в това положение. Ст. Загорчинов.
|