стрàдам, -аш, несв., непрех. 1. Изпитвам силна мъка или болка; измъчвам се. Ах, ръка си кой ще турне, на туй сърце, дето страда? Ботев. Не можете да си въобразите колко страдам, колко ме измъчва мисълта, че не можах да ви бъда полезен. Вазов. Вие ме гледате в компанията весел, безгрижен, щастлив, и никой от вас не знаеше, че аз дълбоко страдам. Елин Пелин. 2. Понасям несгоди, лишения, беди; тегля, патя. Осемдесет години теглих и страдах като куче. Елин Пелин. Да ти кажа правото, господин поручик, и аз съм страдал заради идеята. П. Вежинов. Изкара той шест месеца арест, / но никого от свойте не издаде. / Да, който може да се бори с чест, / той може с чест и да търпи, да страда. Т. Харманджиев. 3. Болен съм, боледувам. Единият от тях страдаше от астма. Величков. Нали знаеш, че всяка пролет и есен страдам от гърло. Чудомир. 4. Само 3 л. Прен. Търпя някакво нарушение, нередност. Гледайте работата да не страда. □ Страдам от недостатъци (слабости) — имам недостатъци. Страдат ми интересите — губя, ощетявам се. Не щеш — избухна Караджата, — защото интересите ти страдат! Ас. Босев.
|