страдàние, мн. -я, ср. Силна душевна или телесна болка, мъка. Тя с изкривено от страдания лице простираше ръце към минувачите. Вазов. Тя се разболя, вцепени се цялата и след дълго и мъчително страдание почина. Елин Пелин. || Тегло, мъчение. Обичам те, мой мили крайо! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Каравелов. Спътник ни са били в живота / страдания, бедност в чужбина. Ботев.
|