стрàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който много е страдал; изтерзан, изстрадал. В прегръдки твои мили да падна, / та туй сърце младо, таз душа страдна / да се оплачат тебе горкана. Ботев. Ангел небесен тих сън навява / на клепки морни, на гърди страдни. Вазов. В гърдите нещо така заяло, / че кръв застива в сърцето страдно. Яворов.
|