стражàр, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Униформен полицейски служител; полицай. Човекът беше ходил десетина години конен стражар, докато стигна да стане старшия. А. Страшимиров. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Йовков. || Униформен служител, който пази, охранява нещо. Горски стражар. Митнически стражар.
|