|
странà1 ж. 1. Място, местност, която се намира отляво, отдясно, отпред или отзад на нещо; край. На една страна захвърлил пушка, на друга сабя, на две строшена. Ботев. Към кладенеца от другата страна, не откъм селото, слизаше един човек. Влайков. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни черди добитък. Елин Пелин. Изведнъж откъм източната страна на селото изцвили кон, след него — и други. Йовков. 2. Посока, направление. Няколко деца подгониха ято патки, те се разкрякаха и се разпиляха на разни страни. К. Петканов. Редките му руси мустаци стърчаха в безпорядък на вси страни. Елин Пелин. Спомените за къщата, за децата го отплеснаха на друга страна. Г. Караславов. Той отклони разговора на друга страна. 3. Една от повърхностите на нещо (монета, лист и др.). Тоя медал е любопитен документ. На едната му страна стоеше надпис: „На вас, храбри миротворци!“ Йовков. Той държи хляба в ръка, обръща го от една, от друга страна, после го поднася до устата и го целува. Л. Стоянов. Иванчо току се обръща ту на лявата, ту на дясната си страна; завива се, развива се. Ал. Константинов. Платът е избелял откъм лицевата страна. 4. Права линия, която загражда геометрична фигура. Квадратът има четири равни страни. 5. Буза. Жената се усмихна. Тя беше се пoободрила, на бледните ѝ страни беше се появила малко червенинка. Йовков. Когато Павел си взе сбогом и тръгна, тя заплака и сълзи обилно потекоха по страните ѝ. Елин Пелин. 6. Прен. Особеност, черта, проява. Па и у Панчо, какъвто и да беше той, намери тя и добри страни. Влайков. Ние бяхме весело разположени и бяхме готови да виждаме всяко нещо откъм смешната му страна. Йовков. Всеки човек има своите добри и лоша страни. || Съставна част, характерна особеност на нещо. Открих, че сме пропуснали една много важна и съществена страна на живота — любовта. Кр. Велков. Възпитанието е важна страна на образователния процес. 7. Прен. Гледище, становище. Мащеха ми от икономическа страна видяла за по-добре да ме прибере. П. Р. Славейков. 8. Лице или група хора, противопоставени или съпоставени с други. На разсилния той заповяда да повика страните по делото на Сврачовската община. Мих. Георгиев. Години наред положението не се измени, но двете страни се настървяваха още повече, добиваха опит и се каляваха. Йовков. Ти си мъж и твоята работа е лесна. Стига да речеш куку, и десет ще ти откукат, ами ние — ние, женска страна дето сме. Елин Пелин. Тия са сватбарите от мъжка страна. □ Вземам някого на своя страна — спечелвам някого. Беше ли истина това или пък нарочно скроена клевета, за да го опълчат против Андрей и да го вземат на своя страна? Йовков. Вземам (имам) страната на някого — присъединявам се към някого при спор, разправия; защитавам. Страна не взимам аз! Не искам да зная на кого е тая нива. Йовков. Обратната страна на медала (разг.) — лошата страна на нещо. Опаката страна — отрицателната, лошата страна. Така е по нас. Посреща те земята кисело, мръщи ти се, показва все опаката си страна. А. Гуляшки. Оставам (стоя) на страна — не се меся, стоя неутрален, безучастен. Престани с тая политика! Стой на страна като мен. А. Гуляшки. Оставям на страна някого или нещо — оставям, не се занимавам с някого или с нещо. Всички други интереси бяха оставени на страна. Вазов. Остави Рада на страна. Ти си много по-млада от нея. К. Петканов. От всяка страна — във всяко отношение. Работата не е играчка, Милко, и за то тряба да сме готови от всяка една страна. В. Друмев. От страна на някого — от името на някого. Едно момче запита от страна на деспота дали той може да дойде. Ст. Загорчинов. Тегля на своя страна — работя в своя полза, грижа се за своите интереси. Не се разбираха, всеки на своя страна теглеше. Д. Немиров.
странà2 ж. Земя, държава. Аз те виждам, от враг покорена страна, / в тъмнината на пет непосилни столетия. Мл. Исаев. Гражданите са длъжни да изпълняват точно и добросъвестно законите на страната.
|