стрàнен1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Чуден, тайнствен. Но все пак тая пролет беше странна: нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. Йовков. В неговите широки кръгли очи имаше загадъчен, странен и чуден поглед. Елин Пелин. Странно съчетание на обстоятелствата.
стрàнен2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е от друг край, страна; нетукашен, чужд, непознат. Сега съм у дома — не съм тук странен гост. Вазов. Нямам работа в чифлика. Аз съм един странен човек и никой не ме познава. Йовков.
|