странѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира отстрани, встрани. Кръчмата имаше три отделения: обща зала и две по-малки странични стаички. Г. Райчев. Мостът над реката е висок и няма странични пречки. К. Петканов. || Който води встрани. И двамата тръгват нагоре по главната улица, после криволичат наляво и надясно из разни странични улички. Св. Минков. Вървяха гъсто един зад друг, за да не се заблудят в странични пътища. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Второстепенен, несъществен. Ала учителят нямаше време да мисли за едно или друго, за странични неща: той напрягаше ум, събираше най-хубави мисли за днешния празник. Дим. Талев. || Допълнителен. Странична литература. Страничен доход.
|