стрàнник, мн. -ци, м. 1. Човек, който не е от тоя край, от тая страна, за която се говори; чужденец. Наместо към бащината си къща, тръгна направо към къщата, където най-често приемаха странници. Йовков. И ето ме странник, и ето ме гост / сред чужда студена страна. Смирненски. 2. Човек, който скита, странства по чужди краища, земи; пътник. Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш. Ботев. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Дебелянов.
|