страня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Държа се настрана от някого или от нещо; отбягвам. Странджев дружеше в София с вестникари, а Драгой странеше от хората. А. Страшимиров. Тя странеше и се криеше из стаите, тя избягваше да говори и да се среща със свекърва си. П. Вежинов.
|