стрàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е отдаден със страст на нещо или е обзет от страст към нещо. Борис беше упорит и страстен пушач, но след присъдата размисли и реши, че трябва да остави тютюна. Г. Караславов. Нозете им потъват в нажежения пясък, но страстните фотолюбители не усещат нищо. Св. Минков. 2. Изпълнен със страст. Замлъкна пирът буен мигновено, / замряха думи страстни на уста / и чашите подигнати се снеха. П. П. Славейков. Грей в очи ѝ жажда страстна, / тръпнат устни за любов. Н. Ракитин.
|