страх, страхъ̀т, страхà, мн. страховè, м. Чувство, породено от някаква действителна или привидна опасност; уплаха, боязън. И с вестникари заедно мъдруват, / че страх от бога било начало / на всяка мъдрост. Ботев. И тишина, мъртва тишина страх да те съвземе! Влайков. Към тия места Нона винаги изпитваше страх, защото още от малка бяха я наплашили, че там има змии. Йовков. □ Мечка страх, мене — не! (разг.) — страшно е, но да не се боя.
|