страхлѝв, -а, -о, прил. Който се страхува; плашлив, плах. Противоп. смел. Аз каквато съм страхлива! / Плашат ме като дете / тъмни духове планински, / дето бродят тук ноще. П. П. Славейков (превод). Аз например няма защо да крия, по природа съм страхлив. Елин Пелин.
|