страхопъ̀зльо, мн. -вци, м. Разг. Много страхлив човек; страхливец. Чичо Марине, доведи тия страхопъзльовци тука и ги натъпчи в окопите. Вазов. Филчо е юнак, а не като вас страхопъзльо. Петима турци го нападнали да му вземат биволите, но той грабнал едно дърво и ги наложил както трябва. К. Петканов.
|