страхотѝя ж. Разг. 1. Голям страх; ужас. Каква страхотия! Облакът бучи, небето трещи, земята се търси — ето какво било битката. Вазов. Ударът беше много жесток. И то не толкова зарад загубите, колкото зарад ужасите и страхотиите, които трябваше да се преживеят. Йовков. 2. Обикн. мн. Страшни, ужасни неща. Едни с изпъкнали очи, като паяци, с назъбени челюсти, като триони. Други като ахтаподи с дълги пипала, и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. — Оставете, докторе. Ще сънуваме тия страхотии. Йовков. От човек на човек се носеха приказки, ту пълни със страхотии, ту пълни с надежда. Дим. Талев. 3. Лице, природна стихия и др., които внушават голям страх: страшилище. Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали гласове — страх да те побие! Па земи че поведи през нощта тази страхотия през сред града. Ал. Константинов.
|