стрàшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който причинява, който всява страх, ужас. Още няколко мига и силен трясък, който се раздроби: ека на хиляди звънчета, го принуди да скочи върху леглото: навън бушуваше страшна буря. Г. Райчев. Там, където почвата беше камениста, зееха страшни пещери, чернееха се въртопи, които отиваха сякаш до дън земя. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Разг. Много голям, много силен. И твой един син, о Българио, / виси на него със страшна сила. Ботев. Страшен си дявол, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти! Ал. Константинов. Ян Бибиян и Калчо дълго наблюдаваха как Земята постепенно и със страшна бързина се отдалечаваше от тях и най-после изчезна. Елин Пелин. Той не усещаше никаква болка, дори страшната жега на този изцъклен летен ден му изглеждаше поносима. Г. Караславов.
|