страшнѝк, мн. -ци, м. Диал. Човек, който всява страх; страшилище. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки хайдушки, / песни за вехти войводи — / за Чавдар страшен хайдутин, / за Чавдар вехта войвода — / синът на Петка страшника! Ботев.
|