стрелбà ж. 1. Стреляне с огнестрелно оръжие. Въстаниците откриха бърза стрелба. Дим. Талев. И зачака с изваден пистолет, готов за стрелба. Дим. Димов. Спортна стрелба. Точна стрелба. 2. Звук, гърмеж, който се чува при стреляне. Манастирските околности цял ден ехтяха от пушечна стрелба. Вазов. Само вдясно се чуваше близка и честа стрелба. Дим. Димов. 3. Спорт. Удар в целта (във вратата на противника при футбол или в коша при баскетбол). Точна стрелба даде левият нападател.
|