стрèлвам, -аш, несв.; стрèлна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. стрèлнат, св., прех. и непрех. 1. Стрелям веднъж или няколко пъти по веднъж. Стрелвам с пушката. 2. Прен. Насочвам остро очи, поглед към някого. Тя сви дебелите си сключени вежди и сърдито го стрелна с очи. Йовков. Добро утро! — стрелва го тя с такъв поглед, че Евстати навежда глава. А. Гуляшки. 3. Прен. За мисъл — минавам през ума бързо; разтревожвам. Стрелваше го наистина и една мрачна мисъл, че при повторния избор може и да изгуби. Влайков.
|