стрелèц, мн. -лцѝ, м. 1. Човек, който умее точно да стреля. Стените на килията му бяха накачени с пушки, той беше изкусен стрелец. Вазов. Ловни стрелци. 2. Воен. Военнослужещ от стрелковите войски, който умее добре да стреля. Стрелците от батальона тутакси излязоха. Вазов. 3. Старин. Войник от част, която стреля с лъкове. Чува той ревът ужасни / на куманските стрелци. Вазов. Хвърлиха сръчно мостове пряко рова — и отбрани стрелци се вмъкнаха крадешком в града. Н. Райнов.
|