стрелкà ж. 1. Тънка, заострена на единия край плоска пръчица, която се движи на ос и служи като показател на часовник, на уред за измерване и др. Черните стрелки на часовника в кафенето лениво догонваха чертичките на шест и половина. О. Василев Магнитната стрелка от компаса на самолета се въртеше бързо и безспирно. Елин Пелин. Стрелка на теглилка. 2. Знак с такава форма за указване на посока. Стрелката показва накъде е пътят за Пловдив. 3. Приспособление на железопътна или трамвайна линия, което служи за отклоняване на влак или трамвай в друга линия. Влакът спря пред стрелката.
|