стрèлкам, -аш, несв., прех. Поглеждам от време на време или за кратко с укор, със закачка. Ледените му очи го стрелкаха неумолимо. Секретарят се изплаши. Дим. Димов. Изрядко изговаряше по някоя дума, стрелкаше към офицерите ревниви, недружелюбни погледи. Дим. Ангелов.
|