стреловѝт, -а, -о, прил. 1. Поет. Подобен на стрела. Тъмното небо се на две разтвора и стресовата светкавица бляска. П. П. Славейков. 2. Диал. Мълниеносен. Неговата външност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец: сурово лице, стреловит поглед изпод гъсти вежди. Йовков.
|