стрèлям, -яш, несв., прех. и непрех. 1. Хвърлям, мятам стрела с лък. Децата стрелят с лъкове. 2. Давам изстрел, гърмя с огнестрелно оръжие, обикн. към някаква цел. Давидко викаше с висок глас кучетата си, както правят овчарите, и без да има нужда, стреляше с револвера си. Йовков. Той стреля непрекъснато почти половин минута, докато картечницата направи засечка. Дим. Димов. Въстаниците се прицелваха и стреляха усърдно, без викове и песни. Дим. Талев. || Умея, мога да използвам огнестрелно оръжие. Момчетата стрелят вече хубаво. || За огнестрелно оръжие — годен съм за стрелба, мога да стрелям. Пушката ми не стреля. 3. За огнестрелно оръжие — издавам гръм при стрелба; гърмя. Един офицерин от обоза ни обясни, че това са наши батареи, които стрелят зад Пирот. Вазов. Изведнъж от това мълчаливо село се раздадоха чести, припрени гърмежи, острото тракане на някаква шевна машина. Стреляха картечници. Йовков. 4. Прен. Отправям поглед към някого бързо, остро. Добрата го стреляше с гневни погледи. Ст. Загорчинов. Само гледах как ме стрелят очите ѝ, черни, все засмени. Йовков. 5. Спорт. Ритам или хвърлям топка право в целта при футбол, баскетбол и пр. стрелям се страд.
|