стремглàво нареч. 1. Надолу с главата; презглава. Изведнъж конят се препъна, преплете нозе и стремглаво полетя към земята. Йовков. 2. Буйно, лудо, неудържимо. Те (моторните коли) се движеха стремглаво, без оглед на риска да се обърнат при завоите на шосето. Дим. Димов. Без да лавне, кучето скочи и стремглаво се втурна към чуждите хора. А. Каралийчев.
|