стрèме, мн. стременà, ср. Окачено на ремък отстрани на седлото метално приспособление, в което ездачът си слага стъпалото. Той яздеше висок и як тънконог кон, вятърът развяваше неподрязаната му грива, а стремената му блестяха на слънцето, като да бяха от сребро. А. Гуляшки. Подигна се на стремената, оправи разбърканата грива на коня и още по-бърже препусна към гората. К. Петканов.
|