стремèж м. Усилие, предизвикано от силно желание да се извърши или постигне нещо; устрем. Опитното око на Прангата забележи у него и една слабо прикривана гордост и някакъв стремеж към големство. Влайков. Стремеж към мир. Завоевателни стремежи. Стремеж към наука. || Обр. Оглушителният и тежък грохот на безбройните коли и топове, цвилещите коне, истинската гора от пушки — всичкият тоя могъщ и стихиен стремеж само в една посока има някаква странна и примамлива прелест. Йовков. Кой преминава в нощ и ден / към свят далечен, възроден — / като река в стремеж неспирен? Н. Хрелков.
|