стремя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Рядко. Поет. Отправям, устремявам. А морето още плиска / и насам вълни стреми, / кат че жертвата си иска и въздиша, и шуми. Вазов. И придошлият там поток гръмливо / стреми запечените си талази. К. Христов.