стремя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Полагам усилия, старая се да постигна нещо. Гунка разбираше, че той хитро се стреми да спечели доверието на благодушния Стамен. Г. Райчев. Аз преживях години тъмен ред / и се стремих напред и все напред. П. П. Славейков. || Прен. Копнея за нещо, желая силно нещо. Печално, бащино огнище, / към теб душата ми стреми се. Вазов. С това сърце, и чисто, и невинно, / към тебе се стремя. Лилиев. 2. Насочвам се, запътвам се. Едри капки пот му замрежиха челото и като че се стремяха да рукнат в чинията му. Ал. Константинов. Вече четвърти ден, откак се стремяха към Балкана. Равнината пред тях беше все тъй гола и безкрайна. Ст. Дичев. Ето там се вие белезникавият пушек на влак, който се стреми на север. Н. Фурнаджиев.
|