стрѝвам, -аш, несв.; стрѝя, -ѝеш, мин. св. стрих, прич. мин. страд. стрит, св., прех. С триене правя нещо на ситни частици, на прах. Стрий барут на ръката си, размажи го с плюнка и тури го на раната. Йовков. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин. стривам се, стрия се страд. Снегът хрущеше под стъпките, като че на ситно се стриваше стъкло. Йовков.
|