стрѝжа, -еш, мин. св. стрѝгах, несв., прех. Режа, подрязвам с ножици коса, козина, вълна. Тоя път не мама ме стрига, а берберин. Д. Немиров. Фирето стрижеше с овчарски ножици една козешка кожа, тъкмеше я за нова гайда. К. Петканов. стрижа се страд. и възвр.
|