стрѝна ж. Диал. 1. Жена на чичо по отношение на братовите му деца; стринка. Йовка лежеше в къщи и постоянно мислеше за стрина си Елка и за дядо си. Елин Пелин. И децата на Кочо, по-стария брат, бяха като омагьосани от Ния. — Стрино Нийо, чуваш ли. Стрино Нийо, знаеш ли. Стрино Нийо, виж. Дим. Талев. 2. Диал. По-възрастна, женена жена. Стрина Вутевица излезе навън а бързо се върна свита и премръзнала. Елин Пелин. Добра жена беше стрина Венковица — добра и паметна. Влайков. 3. Обръщение на такава жена към по-млад човек или дете. А бре стрина, я слушай, камо е наш Стоянчо? Вазов.
|