стрѝнин, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на стрина. Той отговаряше на стринините Илчовичини запитвания охотно. Влайков. 2. Като същ. мн. стринини (разг.) — домът и семейството на стрина. Стринини Венковичини, както всякога, посадиха на две ниви кукуруз. Влайков. Отивам у стринини.
|