стрѝнка ж. 1. Стрина (в 1 знач.). Аз имам чичо и стринка, те са ме отгледали като свое дете. Г. Райчев. По-малкото момиче гледаше все да се настани в скута ѝ — да го погали стринка му Ния. Дим. Талев. 2. Диал. Стринки — обръщение на стринка към по-млад човек. Стринка му Ирина побледня и скоси се сякаш от тия думи на Петра. — Ти се не сърди, Петре, стринки. Ц. Церковски.
|