стрѝнкин, -а, -о, прил. 1. Стринин. Добре, а пък аз ще ви дам семена — стринкина Минка има много — и пролетни, и есенни. Г. Райчев. Стринкина Радо хубава! / стринка на Рада думаше. Нар. пес. 2. Като същ. мн. стринкини (разг.) — домът и семейството на стринка. Един ден Елка се върна от стринкини си и му донесе невероятна вест. Г. Райчев. Стринкини ще дойдат довечера на гости.
|