стрòго нареч. 1. Без шега; сериозно, сурово. Баща ми го изгледа строго над очилата си. Ст. Чилингиров. Че вземи да си купиш едно палто! — посъди го строго Еньо. Йовков. Вълко гледаше строго пред себе си. К. Петканов. 2. Без отклонение; напълно точно, неизменно. Някога в селото имаше традиции и обичаи, пазени много строго. Йовков. Строго поверителна заповед. Строго определен ред. Строго е забранено. 3. С много големи изисквания. Критикува строго. 4. Тежко, безмилостно, жестоко. Ти си гадинка зла / и аз ще те накажа строго. Михайловски. Нека той сам съди за него безмилостно и строго, но справедливо. Йовков. 5. С прости очертания. Този версайлски тип градини със строго разчертани лехи, с цветя, които приличат на изкуствени, е страшно бездушен. П. Вежинов.
|