стрòгост, -ттà, мн. -и, ж. Отвл. същ. от строг. В гласа ѝ звучеше строгост и спотаен гняв или може би злоба. Дим. Талев. Къде беше? — питаше го той с привидни строгост, колчем закъснееше. Г. Караславов. Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва с всичката строгост на закона. Конст., чл. 90.
|