стрòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. За тяло и частите му — който е добре сложен, тънък, висок и прав. Той беше двайсет и осем годишен момък, висок на ръст, със стройна и силна снага. Вазов. Хубава, стройна, здрава и пъргава, Станка се отделяше от другите моми. Г. Караславов. Полкът отива към границата. Тия високи коне с тънки шии, остри уши и стройна нозе, ще газят през стърнищата на Добруджа. А. Каралийчев. || За предмет — тънък, висок и прав. Стройните кипариси и тополи шумяха сладостно от утринния горски ветрец. Вазов. В голямата градина до кладенеца извишаваше клони стройна топола. К. Петканов. Напреде му изведнъж израснаха стройни колони от червен малоазийски мрамор. А. Каралийчев. 2. За редица, колона и под. — който е добре подреден, прав и стегнат. Гранати падаха и издигаха черни фонтани от пръст. Но стройните, тънки редици вървяха спокойно все напред и напред. Йовков. Високо под синия шир / жерави в стройни редици / прелитат, отиват далеко. Елин Пелин. || За ход, хоро, танц и под. — плавен, равномерен, стегнат, лек. Настъпват, проправят си сами път през булеварда и стройният им ход и песента им волна завличат със себе си не един невръстен младенец, а често и старец. П. Ю. Тодоров. Гайдата се мъчеше да свири весело, да реди стъпките на хорцето, да подканя играчите на стройна игра. К. Петканов. 3. Прен. За реч, мисъл, художествено произведение — добре устроен, построен; ясен, точен. Стройна реч. Стройно художествено цяло. Стройна теория. Стройна мисъл. 4. Прен. За мелодия, звук — който звучи ясно, просто, чисто. Далек някъде над рида прелетяха стройни звукове от овчарски кавал. Ц. Церковски. Една голяма група моми и невести подеха стройна песен, а в същото време писнаха от две места гайди. Дим. Талев.
|