строѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се занимава със строеж. Повикаха в общината най-добрите майстори строители и дърводелци. Дим. Талев. А в село изпрати архитект и бригада от строители. А. Гуляшки. Инженер строител. 2. Прен. Създател, творец. До тогава те бяха революционери, борци за народни правдини и разрушители. Изведнъж животът им наложи да станат строители. А. Каралийчев. Славна наша младеж! Щастливи строители на бъдещето. Г. Караславов.
|