стрòй, стрòят, стрòя, мн. стрòеве, стрòя (сл. ч.), м. 1. Начин на нареждане на войскова част или на голяма група хора според известни правила. Войниците вървяха в строй, ножовете на пушките им правилно се поклащаха ту на една, ту на друга страна, краката им пазеха такта. Йовков. Той предупреждаваше, че в града ще влязат под строй, с песни. Г. Караславов. Учениците са в строй. Разгънат строй. Разсипан строй. 2. Колона от строени войници, ученици и пр. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, целуна на майка си ръката. Вазов. 3. Строева част във войската. И почват да спомнят другари убити / и тежко ранени, излезли от строя. Ем. п. Димитров. Само Стоян бе леко одраскан около слепите очи и веднага след превръзката се върна в строя. П. Вежинов. 4. Система на обществено или държавно устройство. Социалистически строй. Робовладелчески строй. Икономически строй. 5. Муз. Съотношение на тоновете на музикален инструмент по височина, като се образува определена система. Китара с руски строй. 6. Рядко. Прен. Структура, строеж, същност. И не беше трудно за него да жертвува нещо свое за другите, защото по своя душевен строй беше винаги склонен към жертва и себеотречeние. Дим. Талев. Ето че някои хора растат, променят се, изменя се строят на мисленето им, стават други хора, по-добри. А. Гуляшки. □ Влизам (съм) в строя — участвам в някаква работа. Фабриката влезе в строя. Излизам от строя — преставам да съм годен за работа. Излязоха от строя някои наши стари артисти.
|